10 jul 2013, 22:24  

Миг на затишие

  Poesía
1.4K 0 2

Една фигура, притихнала в скалите,

мълчаливо понасяща вятъра.

Ти би я помислил за част от тях.

Но грешиш. В нея бие сърце.

 

Рой мечти душата заливат

и рисуват прекрасни простори.

И в мечтите си тя е толкова жива,

че заедно с вятъра даже лети!

 

А душата ù във тялото ликува

и наоколо разпръсква светли мисли.

Капки дъжд косите ù целуват,

слънчев лъч се къпе във мечтите ù,

 

с които тя наоколо рисува в жълто

и с невидима ръка запалва щастие.

Но този свят е скрит зад видимото мъртво.

Засега този свят е само в душата ù.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...