Jul 10, 2013, 10:24 PM  

Миг на затишие

  Poetry
1.4K 0 2

Една фигура, притихнала в скалите,

мълчаливо понасяща вятъра.

Ти би я помислил за част от тях.

Но грешиш. В нея бие сърце.

 

Рой мечти душата заливат

и рисуват прекрасни простори.

И в мечтите си тя е толкова жива,

че заедно с вятъра даже лети!

 

А душата ù във тялото ликува

и наоколо разпръсква светли мисли.

Капки дъжд косите ù целуват,

слънчев лъч се къпе във мечтите ù,

 

с които тя наоколо рисува в жълто

и с невидима ръка запалва щастие.

Но този свят е скрит зад видимото мъртво.

Засега този свят е само в душата ù.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...