Jul 10, 2013, 10:24 PM  

Миг на затишие

  Poetry
1.4K 0 2

Една фигура, притихнала в скалите,

мълчаливо понасяща вятъра.

Ти би я помислил за част от тях.

Но грешиш. В нея бие сърце.

 

Рой мечти душата заливат

и рисуват прекрасни простори.

И в мечтите си тя е толкова жива,

че заедно с вятъра даже лети!

 

А душата ù във тялото ликува

и наоколо разпръсква светли мисли.

Капки дъжд косите ù целуват,

слънчев лъч се къпе във мечтите ù,

 

с които тя наоколо рисува в жълто

и с невидима ръка запалва щастие.

Но този свят е скрит зад видимото мъртво.

Засега този свят е само в душата ù.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...