10.07.2013 г., 22:24  

Миг на затишие

1.4K 0 2

Една фигура, притихнала в скалите,

мълчаливо понасяща вятъра.

Ти би я помислил за част от тях.

Но грешиш. В нея бие сърце.

 

Рой мечти душата заливат

и рисуват прекрасни простори.

И в мечтите си тя е толкова жива,

че заедно с вятъра даже лети!

 

А душата ù във тялото ликува

и наоколо разпръсква светли мисли.

Капки дъжд косите ù целуват,

слънчев лъч се къпе във мечтите ù,

 

с които тя наоколо рисува в жълто

и с невидима ръка запалва щастие.

Но този свят е скрит зад видимото мъртво.

Засега този свят е само в душата ù.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...