10 июл. 2013 г., 22:24  

Миг на затишие 

  Поэзия
992 0 2

Една фигура, притихнала в скалите,

мълчаливо понасяща вятъра.

Ти би я помислил за част от тях.

Но грешиш. В нея бие сърце.

 

Рой мечти душата заливат

и рисуват прекрасни простори.

И в мечтите си тя е толкова жива,

че заедно с вятъра даже лети!

 

А душата ù във тялото ликува

и наоколо разпръсква светли мисли.

Капки дъжд косите ù целуват,

слънчев лъч се къпе във мечтите ù,

 

с които тя наоколо рисува в жълто

и с невидима ръка запалва щастие.

Но този свят е скрит зад видимото мъртво.

Засега този свят е само в душата ù.

 

© Симона Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??