Миг на затишие
Една фигура, притихнала в скалите,
мълчаливо понасяща вятъра.
Ти би я помислил за част от тях.
Но грешиш. В нея бие сърце.
Рой мечти душата заливат
и рисуват прекрасни простори.
И в мечтите си тя е толкова жива,
че заедно с вятъра даже лети!
А душата ù във тялото ликува
и наоколо разпръсква светли мисли.
Капки дъжд косите ù целуват,
слънчев лъч се къпе във мечтите ù,
с които тя наоколо рисува в жълто
и с невидима ръка запалва щастие.
Но този свят е скрит зад видимото мъртво.
Засега този свят е само в душата ù.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Кръстева Все права защищены
