10 abr 2007, 19:24

Миг неустоим

  Poesía
808 0 2
 

Не винаги се влиза през отворени врати -

отключени незнайно от кого.

През тях да минеш - не, не можеш ти...

Притворени, открехнати, примамливи -

с далечен зов съдбата призовават -

Да се промъкнеш -  не, не искаш ти...



Не ще потънеш в стаи тъмни и уютни,

прикътани зад зеещи врати.

Не можеш - не,  не искаш! -

Тупти сърцето и буни се духът,

водим от порив несломим:

Обичай, радвай се, живей!

Какво е свободата?  - това е миг неустоим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...