Жарковски (Велин Евстатиев) Жарковски (Велин Евстатиев)
1 100
10 апр. 2007 г., 19:24

Миг неустоим

811 0 2
 

Не винаги се влиза през отворени врати -

отключени незнайно от кого.

През тях да минеш - не, не можеш ти...

Притворени, открехнати, примамливи -

с далечен зов съдбата призовават -

Да се промъкнеш -  не, не искаш ти...



Не ще потънеш в стаи тъмни и уютни,

прикътани зад зеещи врати.

Не можеш - не,  не искаш! -

Тупти сърцето и буни се духът,

водим от порив несломим:

Обичай, радвай се, живей!

Какво е свободата?  - това е миг неустоим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Евстатиев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0