Apr 10, 2007, 7:24 PM

Миг неустоим

  Poetry
804 0 2
 

Не винаги се влиза през отворени врати -

отключени незнайно от кого.

През тях да минеш - не, не можеш ти...

Притворени, открехнати, примамливи -

с далечен зов съдбата призовават -

Да се промъкнеш -  не, не искаш ти...



Не ще потънеш в стаи тъмни и уютни,

прикътани зад зеещи врати.

Не можеш - не,  не искаш! -

Тупти сърцето и буни се духът,

водим от порив несломим:

Обичай, радвай се, живей!

Какво е свободата?  - това е миг неустоим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...