кумеца (Румен Ченков)
399 1922
17 dic 2016, 11:18

Миг от вечност 

  Poesía » De amor
360 2 4

Свечерява. Денят си отива.
Стихват улици с жълти листа.
Уморено и слънцето скрива
с ален блясък лице от света.

 

И изгрява в красивата вечер
над града ни златиста луна.
Ден в безкрая отново изтече,
споделен със любима жена.

 

Миг от вечност сега си отива,
но със теб го живяхме докрай.
Споделеният миг не загива,
а остава във нас като рай.

19. 11 .2016 г.
Русе

 

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??