Миг от вечност
Свечерява. Денят си отива.
Стихват улици с жълти листа.
Уморено и слънцето скрива
с ален блясък лице от света.
И изгрява в красивата вечер
над града ни златиста луна.
Ден в безкрая отново изтече,
споделен със любима жена.
Миг от вечност сега си отива,
но със теб го живяхме докрай.
Споделеният миг не загива,
а остава във нас като рай.
19. 11 .2016 г.
Русе
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румен Ченков Todos los derechos reservados
