Свечерява. Денят си отива.
Стихват улици с жълти листа.
Уморено и слънцето скрива
с ален блясък лице от света.
И изгрява в красивата вечер
над града ни златиста луна.
Ден в безкрая отново изтече,
споделен със любима жена.
Миг от вечност сега си отива,
но със теб го живяхме докрай.
Споделеният миг не загива,
а остава във нас като рай.
19. 11 .2016 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
