20 jul 2006, 10:30

Миг от вечността

  Poesía
2K 1 6
Цигулка нежна в стаята звучи,
ароматна свещ до прозорецът гори.
Любовта танцува между две души
и сърцето кара ти да замълчи.
Танц на лебеди под пълната луна,
бавен, нежен.
Свещта замръзва,
времето е спряло.
Миг от вечността
отнема дъх да си поемеш
и очите си във неините да спреш.
Миг от вечността
отнема 'Обичам те' да изречеш
и любовта във вените да потече.
Миг от вечността
отнема ти да разбереш
какво в прегръдките си имал
след като заминеш.
Назад във времето се връщам,
за очите й се сещам,
за смехът й тъй прекрасен.
Грешката ми е голяма,
но Вечността е моя,
Тя забрава няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • интересно...но по интересен е "коментара" на Росица???? Браво за стиховете и на двамата
  • Невероятен стих!браво!6
  • Хей...всеки го пише така,както го чувства!
    А имаше време,когато го чувствах точно така, както ти си го описал!
    Поздрав!
  • Ами Роси какво да кажа?
    Сега ме е срам от моя стих.
    Чудесно е просто.
    поздрави
  • Коста, интересен стих си написал, а Роси е дала много красив отговор.
    Браво и на двамата. БРАВО.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...