Jul 20, 2006, 10:30 AM

Миг от вечността

  Poetry
2K 1 6
Цигулка нежна в стаята звучи,
ароматна свещ до прозорецът гори.
Любовта танцува между две души
и сърцето кара ти да замълчи.
Танц на лебеди под пълната луна,
бавен, нежен.
Свещта замръзва,
времето е спряло.
Миг от вечността
отнема дъх да си поемеш
и очите си във неините да спреш.
Миг от вечността
отнема 'Обичам те' да изречеш
и любовта във вените да потече.
Миг от вечността
отнема ти да разбереш
какво в прегръдките си имал
след като заминеш.
Назад във времето се връщам,
за очите й се сещам,
за смехът й тъй прекрасен.
Грешката ми е голяма,
но Вечността е моя,
Тя забрава няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • интересно...но по интересен е "коментара" на Росица???? Браво за стиховете и на двамата
  • Невероятен стих!браво!6
  • Хей...всеки го пише така,както го чувства!
    А имаше време,когато го чувствах точно така, както ти си го описал!
    Поздрав!
  • Ами Роси какво да кажа?
    Сега ме е срам от моя стих.
    Чудесно е просто.
    поздрави
  • Коста, интересен стих си написал, а Роси е дала много красив отговор.
    Браво и на двамата. БРАВО.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...