25 sept 2006, 11:28

Миг уловен 

  Poesía
574 0 3
Миг уловен


Привлечена съм от небето,
от тази необятност странна.
Отправям взора там, където
звезда искряща бързо падна.

Просветна шеметната и следа
и спомен от нея не остана.
Търкулна се подобно бисерна сълза
докосна нечия незаздравяла рана.
Дано с вълшебните си искри
докрай и леко да я излекува,
а аз от нея ще поискам
спокойна да заспя и да сънувам...


отново за моя приятел

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е хубаво, Мери!!! Поздрави!!!
  • В съня мечтая да пътувам,
    да прекося места омайни.
    През шепот нежен да ги чувам -
    към мен да идват скрити тайни.

    След туй на утрото ведро усмивката
    да ме събуди, и отпочинала
    да отметна ЧЕВРЪСТО завивката
    без спомен за нощта отминала.

    Ей, това даскалите, сме непоправими аз още повече
  • пожелай си го когато видиш падаща звезда
Propuestas
: ??:??