Sep 25, 2006, 11:28 AM

Миг уловен

  Poetry
742 0 3
Миг уловен


Привлечена съм от небето,
от тази необятност странна.
Отправям взора там, където
звезда искряща бързо падна.

Просветна шеметната и следа
и спомен от нея не остана.
Търкулна се подобно бисерна сълза
докосна нечия незаздравяла рана.
Дано с вълшебните си искри
докрай и леко да я излекува,
а аз от нея ще поискам
спокойна да заспя и да сънувам...


отново за моя приятел

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, Мери!!! Поздрави!!!
  • В съня мечтая да пътувам,
    да прекося места омайни.
    През шепот нежен да ги чувам -
    към мен да идват скрити тайни.

    След туй на утрото ведро усмивката
    да ме събуди, и отпочинала
    да отметна ЧЕВРЪСТО завивката
    без спомен за нощта отминала.

    Ей, това даскалите, сме непоправими аз още повече
  • пожелай си го когато видиш падаща звезда

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...