Sep 25, 2006, 11:28 AM

Миг уловен

  Poetry
744 0 3
Миг уловен


Привлечена съм от небето,
от тази необятност странна.
Отправям взора там, където
звезда искряща бързо падна.

Просветна шеметната и следа
и спомен от нея не остана.
Търкулна се подобно бисерна сълза
докосна нечия незаздравяла рана.
Дано с вълшебните си искри
докрай и леко да я излекува,
а аз от нея ще поискам
спокойна да заспя и да сънувам...


отново за моя приятел

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, Мери!!! Поздрави!!!
  • В съня мечтая да пътувам,
    да прекося места омайни.
    През шепот нежен да ги чувам -
    към мен да идват скрити тайни.

    След туй на утрото ведро усмивката
    да ме събуди, и отпочинала
    да отметна ЧЕВРЪСТО завивката
    без спомен за нощта отминала.

    Ей, това даскалите, сме непоправими аз още повече
  • пожелай си го когато видиш падаща звезда

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...