Миг вълшебен
откривам така желаната топлина.
Косите ти като буйни треви
ме обгръщат с галеща мекота.
В дланите си, разлистени рози,
показваш какво си скрила от мен.
Там си събрала капчиците роса
от онзи, нашия пролетен ден.
Ще прегърна с душата си пееща,
твоите звезднолунни мечти.
Ще шептя до забрава "Обичам те!"
и само твоето "Да " ще ме утеши.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
