Миг вълшебен
откривам така желаната топлина.
Косите ти като буйни треви
ме обгръщат с галеща мекота.
В дланите си, разлистени рози,
показваш какво си скрила от мен.
Там си събрала капчиците роса
от онзи, нашия пролетен ден.
Ще прегърна с душата си пееща,
твоите звезднолунни мечти.
Ще шептя до забрава "Обичам те!"
и само твоето "Да " ще ме утеши.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
