Valens (Валентина Лозова)
127 568
28 sept 2012, 21:43

Мига го няма 

  Poesía » Civil
527 2 5

Връщаш се вечер. Затръшваш вратата.

Ругаеш държава, живот.

Жената, детето - тапет от стената,

треперят пред твоя амок.

 

Поредната вечер. Прикриваш сълзата.

В ракия се взира мустак.

На косъм надежда пристига зората,

но бързо оттраква я влак.

 

Вечер след вечер. Не „виждаш“ жената.

Детето не пита: „Дали?“

Чака деня да напусне страната.

Без думи си казал: „Върви!“

 

Поредната вечер. Притваряш вратата.

Къде си, любимо дете?

Дано си открило, че свободата

живее във смело сърце!

 

Връщаш се вечер. Прегръщаш жената.

Детето го няма, уви!

Мига, да го гушнеш със книжка в ръката,

също го няма. Боли!

 

.....................

Провокирано от един, неволно дочут, разговор

 

Валентина Йосифова

16.09.2012г.

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??