14 ene 2009, 1:11

Мигла в сърцето

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

                                          Мигла в сърцето

 

 

 

                      Със нежни пръсти

                                               влюбено момиче

                       докосна раната,

                                                но тя се разкърви…

                       докосна струните

                                                на бялата китара,

                       от нея рукнаха

                                                безброи сълзи

 

                                                  * * *

                    В гърдите болка,

                              на устни песен,

                              претръпна лъжеща душа

                    и знам, ще падна

                                            в Живота бесен,

                            шега и кикот

                                                  за зла Съдба…

 

                                                          * * *

                     А носим в себе си

                                               два остри ножа,

                     един за другите

                                               един за нас.

                     Господ ни гледа

                                             от свойта ложа

                                и смее се на всички с глас…

                                                       02.06

                                                       13.01.2008

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манол Манолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...