Jan 14, 2009, 1:11 AM

Мигла в сърцето

  Poetry » Other
1.1K 0 5

                                          Мигла в сърцето

 

 

 

                      Със нежни пръсти

                                               влюбено момиче

                       докосна раната,

                                                но тя се разкърви…

                       докосна струните

                                                на бялата китара,

                       от нея рукнаха

                                                безброи сълзи

 

                                                  * * *

                    В гърдите болка,

                              на устни песен,

                              претръпна лъжеща душа

                    и знам, ще падна

                                            в Живота бесен,

                            шега и кикот

                                                  за зла Съдба…

 

                                                          * * *

                     А носим в себе си

                                               два остри ножа,

                     един за другите

                                               един за нас.

                     Господ ни гледа

                                             от свойта ложа

                                и смее се на всички с глас…

                                                       02.06

                                                       13.01.2008

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...