25 sept 2024, 14:51

Мигновение 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
105 0 0

Не плачи ти, не тъжи

и без това за малко сме със тебе

заедно дори уви, един живот е малко време.

 

Добре го знам и пак боли

щом дойде време за раздяла

в сърцето обичта пламти, 

а ти посърнала и вяла

поглеждаш ме и мрак пълзи

там где светлика изтлеява.

 

Настава нощ, луната спи,

мракът влачи тъжна песен

додето взорът стига спри

помахай ми и пак тръгни

като листата падащи на есен.

© Тсе ТСЕ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??