Не плачи ти, не тъжи
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла
в сърцето обичта пламти,
а ти посърнала и вяла
поглеждаш ме и мрак пълзи
там где светлика изтлеява.
Настава нощ, луната спи,
мракът влачи тъжна песен
додето взорът стига спри
помахай ми и пак тръгни
като листата падащи на есен.
© Тсе ТСЕ All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
