Не плачи ти, не тъжи
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла
в сърцето обичта пламти,
а ти посърнала и вяла
поглеждаш ме и мрак пълзи
там где светлика изтлеява.
Настава нощ, луната спи,
мракът влачи тъжна песен
додето взорът стига спри
помахай ми и пак тръгни
като листата падащи на есен.
© Тсе ТСЕ All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
