Sep 25, 2024, 2:51 PM

Мигновение 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Other
92 0 0

Не плачи ти, не тъжи

и без това за малко сме със тебе

заедно дори уви, един живот е малко време.

 

Добре го знам и пак боли

щом дойде време за раздяла

в сърцето обичта пламти, 

а ти посърнала и вяла

поглеждаш ме и мрак пълзи

там где светлика изтлеява.

 

Настава нощ, луната спи,

мракът влачи тъжна песен

додето взорът стига спри

помахай ми и пак тръгни

като листата падащи на есен.

© Тсе ТСЕ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??