25 сент. 2024 г., 14:51

Мигновение

401 0 0

Не плачи ти, не тъжи

и без това за малко сме със тебе

заедно дори уви, един живот е малко време.

 

Добре го знам и пак боли

щом дойде време за раздяла

в сърцето обичта пламти, 

а ти посърнала и вяла

поглеждаш ме и мрак пълзи

там где светлика изтлеява.

 

Настава нощ, луната спи,

мракът влачи тъжна песен

додето взорът стига спри

помахай ми и пак тръгни

като листата падащи на есен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тсе ТСЕ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...