12 jun 2008, 22:20

Мигновено щастие

  Poesía
1.8K 0 5
 

С теб ме приветства топлият полъх на летния ден.

Ти прокара нежно щастлив блясък в очите ми.

Очарователно е как и звездите замечтаха със мен.

Почувствах се жива! Потрепери май нещо в гърдите ми.

 

Изплъзнах се от сънищата за красивия принц на бял кон

и теб, мой истински принце, с разтреперени ръце обгърнах.

С всеки твой жест се усмихвах и сияех от нежния ти, благ тон.

Аз съм! Към истинската си същност с теб се завърнах.

 

Но като в сапунен сериал, след седмица ти си отиде.

Моята Родина със сълзи на очите напусна.

Загубих те тялом, но духом бе с мен.

Чужденецо с красиви очи, с теб сърцето ми в Рая препусна.

 

Тъжно е, че играе на покер с мен съдбата.

Но отсякох - картите започвам аз да раздавам.

И не ще спра да крада от хубавото в живота.

Ще те помня, мили! Ти научи ме спомени сама как да създавам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...