Jun 12, 2008, 10:20 PM

Мигновено щастие

  Poetry
1.8K 0 5
 

С теб ме приветства топлият полъх на летния ден.

Ти прокара нежно щастлив блясък в очите ми.

Очарователно е как и звездите замечтаха със мен.

Почувствах се жива! Потрепери май нещо в гърдите ми.

 

Изплъзнах се от сънищата за красивия принц на бял кон

и теб, мой истински принце, с разтреперени ръце обгърнах.

С всеки твой жест се усмихвах и сияех от нежния ти, благ тон.

Аз съм! Към истинската си същност с теб се завърнах.

 

Но като в сапунен сериал, след седмица ти си отиде.

Моята Родина със сълзи на очите напусна.

Загубих те тялом, но духом бе с мен.

Чужденецо с красиви очи, с теб сърцето ми в Рая препусна.

 

Тъжно е, че играе на покер с мен съдбата.

Но отсякох - картите започвам аз да раздавам.

И не ще спра да крада от хубавото в живота.

Ще те помня, мили! Ти научи ме спомени сама как да създавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...