Jun 12, 2008, 10:20 PM

Мигновено щастие

  Poetry
1.8K 0 5
 

С теб ме приветства топлият полъх на летния ден.

Ти прокара нежно щастлив блясък в очите ми.

Очарователно е как и звездите замечтаха със мен.

Почувствах се жива! Потрепери май нещо в гърдите ми.

 

Изплъзнах се от сънищата за красивия принц на бял кон

и теб, мой истински принце, с разтреперени ръце обгърнах.

С всеки твой жест се усмихвах и сияех от нежния ти, благ тон.

Аз съм! Към истинската си същност с теб се завърнах.

 

Но като в сапунен сериал, след седмица ти си отиде.

Моята Родина със сълзи на очите напусна.

Загубих те тялом, но духом бе с мен.

Чужденецо с красиви очи, с теб сърцето ми в Рая препусна.

 

Тъжно е, че играе на покер с мен съдбата.

Но отсякох - картите започвам аз да раздавам.

И не ще спра да крада от хубавото в живота.

Ще те помня, мили! Ти научи ме спомени сама как да създавам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....