С теб ме приветства топлият полъх на летния ден.
Ти прокара нежно щастлив блясък в очите ми.
Очарователно е как и звездите замечтаха със мен.
Почувствах се жива! Потрепери май нещо в гърдите ми.
Изплъзнах се от сънищата за красивия принц на бял кон
и теб, мой истински принце, с разтреперени ръце обгърнах.
С всеки твой жест се усмихвах и сияех от нежния ти, благ тон.
Аз съм! Към истинската си същност с теб се завърнах.
Но като в сапунен сериал, след седмица ти си отиде.
Моята Родина със сълзи на очите напусна.
Загубих те тялом, но духом бе с мен.
Чужденецо с красиви очи, с теб сърцето ми в Рая препусна.
Тъжно е, че играе на покер с мен съдбата.
Но отсякох - картите започвам аз да раздавам.
И не ще спра да крада от хубавото в живота.
Ще те помня, мили! Ти научи ме спомени сама как да създавам.
© Веселина Костадинова Всички права запазени