23 nov 2011, 10:52

Мигове 

  Poesía » De amor
572 0 2

Съмнения с мен разговарят,

промъкват се в мойта душа.

Разпитват дали е щастлива

и колко е влюбена тя.

 

А вяра болезнено свита

наднича в самотно сърце.

Надежда, старателно крита,

прохожда със страх нa дете.

 

Чувства ужасно различни

разкъсват ме често, уви.

Тогава на себе си шепна:

"С любов този миг улови!"

 

Защото животът е наниз

от шансове неповторими

 и грешно изпуснати мигове,

превърнати в неуловими.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре написано!Поздрав и от мен!
Propuestas
: ??:??