23 nov 2011, 10:52

Мигове

786 0 1

Съмнения с мен разговарят,

промъкват се в мойта душа.

Разпитват дали е щастлива

и колко е влюбена тя.

 

А вяра болезнено свита

наднича в самотно сърце.

Надежда, старателно крита,

прохожда със страх нa дете.

 

Чувства ужасно различни

разкъсват ме често, уви.

Тогава на себе си шепна:

"С любов този миг улови!"

 

Защото животът е наниз

от шансове неповторими

 и грешно изпуснати мигове,

превърнати в неуловими.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре написано!Поздрав и от мен!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...