23.11.2011 г., 10:52

Мигове

783 0 1

Съмнения с мен разговарят,

промъкват се в мойта душа.

Разпитват дали е щастлива

и колко е влюбена тя.

 

А вяра болезнено свита

наднича в самотно сърце.

Надежда, старателно крита,

прохожда със страх нa дете.

 

Чувства ужасно различни

разкъсват ме често, уви.

Тогава на себе си шепна:

"С любов този миг улови!"

 

Защото животът е наниз

от шансове неповторими

 и грешно изпуснати мигове,

превърнати в неуловими.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре написано!Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....