23.11.2011 г., 10:52 ч.

Мигове 

  Поезия » Любовна
571 0 2

Съмнения с мен разговарят,

промъкват се в мойта душа.

Разпитват дали е щастлива

и колко е влюбена тя.

 

А вяра болезнено свита

наднича в самотно сърце.

Надежда, старателно крита,

прохожда със страх нa дете.

 

Чувства ужасно различни

разкъсват ме често, уви.

Тогава на себе си шепна:

"С любов този миг улови!"

 

Защото животът е наниз

от шансове неповторими

 и грешно изпуснати мигове,

превърнати в неуловими.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре написано!Поздрав и от мен!
Предложения
: ??:??