Мигове
784
0
1
Съмнения с мен разговарят,
промъкват се в мойта душа.
Разпитват дали е щастлива
и колко е влюбена тя.
А вяра болезнено свита
наднича в самотно сърце.
Надежда, старателно крита,
прохожда със страх нa дете.
Чувства ужасно различни
разкъсват ме често, уви.
Тогава на себе си шепна:
"С любов този миг улови!"
Защото животът е наниз
от шансове неповторими
и грешно изпуснати мигове,
превърнати в неуловими.
© Евгения Георгиева All rights reserved.
