23 нояб. 2011 г., 10:52

Мигове

781 0 1

Съмнения с мен разговарят,

промъкват се в мойта душа.

Разпитват дали е щастлива

и колко е влюбена тя.

 

А вяра болезнено свита

наднича в самотно сърце.

Надежда, старателно крита,

прохожда със страх нa дете.

 

Чувства ужасно различни

разкъсват ме често, уви.

Тогава на себе си шепна:

"С любов този миг улови!"

 

Защото животът е наниз

от шансове неповторими

 и грешно изпуснати мигове,

превърнати в неуловими.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре написано!Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...