diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
6 sept 2018, 0:41

Мигове

750 4 5

Не ме оставяй нецелунат никога! 

Ти чуваш ли, разбираш ли изобщо? 

Защото чувствам се такъв - несигурен 

и после вътре в мене става лошо... 

Не ме оставяй непрегърнат, моля те! 

Ти знаеш как, и без да ме докосваш. 

Една сълза от тези, моите 

щом падне, ще потъне остров. 

Защото тя е моето спасение. 

Със нея те обичам. Със душата! 

Горчивото е страшно наводнение. 

Потоп от мъка. После - тишина... 

Сега ме имай! Аз съм ти човека. 

Това сърце все още ли да страда? 

Жените без такова ме направиха поет. 

И всеки стих превърна се във рана... 

Не ме оставяй необичан никога! 

В една секунда даже не посмявай! 

Защото аз съм сътворен от мигове. 

И всички те - любов за изживяване... 

 

Danny Diester

03.06.2018

Toronto, Ontario, Ca.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0