Мигове
Не ме оставяй нецелунат никога!
Ти чуваш ли, разбираш ли изобщо?
Защото чувствам се такъв - несигурен
и после вътре в мене става лошо...
Не ме оставяй непрегърнат, моля те!
Ти знаеш как, и без да ме докосваш.
Една сълза от тези, моите
щом падне, ще потъне остров.
Защото тя е моето спасение.
Със нея те обичам. Със душата!
Горчивото е страшно наводнение.
Потоп от мъка. После - тишина...
Сега ме имай! Аз съм ти човека.
Това сърце все още ли да страда?
Жените без такова ме направиха поет.
И всеки стих превърна се във рана...
Не ме оставяй необичан никога!
В една секунда даже не посмявай!
Защото аз съм сътворен от мигове.
И всички те - любов за изживяване...
Danny Diester
03.06.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
