Sep 6, 2018, 12:41 AM

Мигове 

  Poetry » Love
605 4 5
Не ме оставяй нецелунат никога!
Ти чуваш ли, разбираш ли изобщо?
Защото чувствам се такъв - несигурен
и после вътре в мене става лошо...
Не ме оставяй непрегърнат, моля те!
Ти знаеш как, и без да ме докосваш.
Една сълза от тези, моите
щом падне, ще потъне остров.
Защото тя е моето спасение.
Със нея те обичам. Със душата!
Горчивото е страшно наводнение.
Потоп от мъка. После - тишина... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??