Обичам те, нима е нужно
и как, защо да обяснявам,
стихът се лее теменужно
и плувам в чистата му лава,
щастлива в твоите зеници,
които нещо нежно питат,
а миговете като птици
летят, летят, но не отлитат.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados