12 jun 2012, 10:11

Мигове на тишината

  Poesía » Otra
497 0 0

Мигове на тишината

 

В безкрайните мигове на тишината,

затворена с мен като колело,

движение сякаш е спряло

насред пътя ми само.

 

Ослепителната мълния на времето

ме докосна смутено с пипала,

не я погледнах,

не бях сама.

 

Стоя и си мисля

за безкрайното движение

на тази тишина,

която ражда духа ми неспокоен.

 

А огънят, останал в душата ми,

загаря бавно, уморено,

като движение,

изпуснато ускорено.

 

За да дочакам утрото

разбулено, побеляло,

но различно

променено.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...