Мигове на тишината
491
0
0
Мигове на тишината
В безкрайните мигове на тишината,
затворена с мен като колело,
движение сякаш е спряло
насред пътя ми само.
Ослепителната мълния на времето
ме докосна смутено с пипала,
не я погледнах,
не бях сама.
Стоя и си мисля
за безкрайното движение
на тази тишина,
която ражда духа ми неспокоен.
А огънят, останал в душата ми,
загаря бавно, уморено,
като движение,
изпуснато ускорено.
За да дочакам утрото
разбулено, побеляло,
но различно
променено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
