Мигове на тишината
495
0
0
Мигове на тишината
В безкрайните мигове на тишината,
затворена с мен като колело,
движение сякаш е спряло
насред пътя ми само.
Ослепителната мълния на времето
ме докосна смутено с пипала,
не я погледнах,
не бях сама.
Стоя и си мисля
за безкрайното движение
на тази тишина,
която ражда духа ми неспокоен.
А огънят, останал в душата ми,
загаря бавно, уморено,
като движение,
изпуснато ускорено.
За да дочакам утрото
разбулено, побеляло,
но различно
променено.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
