22 sept 2011, 23:35  

Мигът 

  Poesía » De amor
1010 0 13

 Мигът

 

Сега е късно да ме питаш –

сега си пропаст. И зовеш...

Брегът се рони и политам –

не можеш вече да ме спреш.

 

Мигът е сляп и омагьосан,

и сякаш зареден с барут.

Ако сега не ме докоснеш,

до утре ти ще бъдеш друг.

 

И аз ще бъда по-различна –

ще се откажа да летя.

Затуй не питай, а обичай –

в Мига живее любовта.

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??