voda (Елица Ангелова)
77 582

22 sept 2011, 23:35 2018-08-15T04:22:03+03:00

Мигът

Poesía » De amor

1.2K 0 13

Мигът

Сега е късно да ме питаш –

сега си пропаст. И зовеш...

Брегът се рони и политам –

не можеш вече да ме спреш.

Мигът е сляп и омагьосан,

и сякаш зареден с барут.

Ако сега не ме докоснеш,

до утре ти ще бъдеш друг.

И аз ще бъда по-различна –

ще се откажа да летя.

Затуй не питай, а обичай –

в Мига живее любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Traum (Цвети Йорданова)

Барут е силата на чувствата, изляти в стиховете ти, Ели! Светъл поздрва

2011-09-25T15:09:32+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

красива, чиста форма на стиха...
силно и мъдро...и малко ме натъжи...
Елица, прекрасна си..

2011-09-24T09:34:33+03:00
voda (Елица Ангелова)

Дано не са завишени оценките ви, Приятели!
Толкова ме задължават вашите възторжени думи!
Честити Празнични дни!

2011-09-23T18:08:45+03:00
anarilska (Цветана Качерилска)

Миг и вечност, разтворени в любовното очакване и магията!

2011-09-23T18:06:44+03:00
LeChevalier (Тошко)

Определено е добро -- икономично, но напълно самодостатъчно.

2011-09-23T16:33:35+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0