Мигът

Поезия » Любовна

1.2K 0 13

Мигът

Сега е късно да ме питаш –

сега си пропаст. И зовеш...

Брегът се рони и политам –

не можеш вече да ме спреш.

Мигът е сляп и омагьосан,

и сякаш зареден с барут.

Ако сега не ме докоснеш,

до утре ти ще бъдеш друг.

И аз ще бъда по-различна –

ще се откажа да летя.

Затуй не питай, а обичай –

в Мига живее любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Traum (Цвети Йорданова)

Барут е силата на чувствата, изляти в стиховете ти, Ели! Светъл поздрва

2011-09-25T15:09:32+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

красива, чиста форма на стиха...
силно и мъдро...и малко ме натъжи...
Елица, прекрасна си..

2011-09-24T09:34:33+03:00
voda (Елица Ангелова)

Дано не са завишени оценките ви, Приятели!
Толкова ме задължават вашите възторжени думи!
Честити Празнични дни!

2011-09-23T18:08:45+03:00
anarilska (Цветана Качерилска)

Миг и вечност, разтворени в любовното очакване и магията!

2011-09-23T18:06:44+03:00
LeChevalier (Тошко)

Определено е добро -- икономично, но напълно самодостатъчно.

2011-09-23T16:33:35+03:00