22 сент. 2011 г., 23:35  

Мигът

1.2K 0 13

 Мигът

 

Сега е късно да ме питаш –

сега си пропаст. И зовеш...

Брегът се рони и политам –

не можеш вече да ме спреш.

 

Мигът е сляп и омагьосан,

и сякаш зареден с барут.

Ако сега не ме докоснеш,

до утре ти ще бъдеш друг.

 

И аз ще бъда по-различна –

ще се откажа да летя.

Затуй не питай, а обичай –

в Мига живее любовта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Барут е силата на чувствата, изляти в стиховете ти, Ели! Светъл поздрва
  • красива, чиста форма на стиха...
    силно и мъдро...и малко ме натъжи...
    Елица, прекрасна си..
  • Дано не са завишени оценките ви, Приятели!
    Толкова ме задължават вашите възторжени думи!
    Честити Празнични дни!
  • Миг и вечност, разтворени в любовното очакване и магията!
  • Определено е добро -- икономично, но напълно самодостатъчно.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...