Мигът
Сега е късно да ме питаш –
сега си пропаст. И зовеш...
Брегът се рони и политам –
не можеш вече да ме спреш.
Мигът е сляп и омагьосан,
и сякаш зареден с барут.
Ако сега не ме докоснеш,
до утре ти ще бъдеш друг.
И аз ще бъда по-различна –
ще се откажа да летя.
Затуй не питай, а обичай –
в Мига живее любовта.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
