16 ene 2007, 11:30

Мигът ми с теб е споделен

  Poesía
802 0 3

 

 

Мигът ми с теб е споделен-

сега в него се завръщам

и чрез ритъма ни съкровен

отново цяла те прегръщам.

Чрез любовта ни – тъй присъща,

прегръдката ни мълчалива

превърнахме в наша къща,

че душата ти е обичлива.

Често в деня витае смут

с цел да стана аз обиден,

но спасен от твоя топъл скут,

аз съм цял в мига ни свиден

и дори, когато малко тъжен,

вкусвам чашата горчива,

пред теб съм постоянно длъжен

да бъдеш мила, находчива

и щом препятствие открия

силите ми вече закипяват,

че от любовта ни пия

и очите мило засияват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...