Мигът ми с теб е споделен-
сега в него се завръщам
и чрез ритъма ни съкровен
отново цяла те прегръщам.
Чрез любовта ни – тъй присъща,
прегръдката ни мълчалива
превърнахме в наша къща,
че душата ти е обичлива.
Често в деня витае смут
с цел да стана аз обиден,
но спасен от твоя топъл скут,
аз съм цял в мига ни свиден
и дори, когато малко тъжен,
вкусвам чашата горчива,
пред теб съм постоянно длъжен
да бъдеш мила, находчива
и щом препятствие открия
силите ми вече закипяват,
че от любовта ни пия
и очите мило засияват.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Поздрави, Валери