16 ene 2007, 11:30

Мигът ми с теб е споделен

  Poesía
804 0 3

 

 

Мигът ми с теб е споделен-

сега в него се завръщам

и чрез ритъма ни съкровен

отново цяла те прегръщам.

Чрез любовта ни – тъй присъща,

прегръдката ни мълчалива

превърнахме в наша къща,

че душата ти е обичлива.

Често в деня витае смут

с цел да стана аз обиден,

но спасен от твоя топъл скут,

аз съм цял в мига ни свиден

и дори, когато малко тъжен,

вкусвам чашата горчива,

пред теб съм постоянно длъжен

да бъдеш мила, находчива

и щом препятствие открия

силите ми вече закипяват,

че от любовта ни пия

и очите мило засияват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....