Jan 16, 2007, 11:30 AM

Мигът ми с теб е споделен

  Poetry
801 0 3

 

 

Мигът ми с теб е споделен-

сега в него се завръщам

и чрез ритъма ни съкровен

отново цяла те прегръщам.

Чрез любовта ни – тъй присъща,

прегръдката ни мълчалива

превърнахме в наша къща,

че душата ти е обичлива.

Често в деня витае смут

с цел да стана аз обиден,

но спасен от твоя топъл скут,

аз съм цял в мига ни свиден

и дори, когато малко тъжен,

вкусвам чашата горчива,

пред теб съм постоянно длъжен

да бъдеш мила, находчива

и щом препятствие открия

силите ми вече закипяват,

че от любовта ни пия

и очите мило засияват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....