16.01.2007 г., 11:30

Мигът ми с теб е споделен

800 0 3

 

 

Мигът ми с теб е споделен-

сега в него се завръщам

и чрез ритъма ни съкровен

отново цяла те прегръщам.

Чрез любовта ни – тъй присъща,

прегръдката ни мълчалива

превърнахме в наша къща,

че душата ти е обичлива.

Често в деня витае смут

с цел да стана аз обиден,

но спасен от твоя топъл скут,

аз съм цял в мига ни свиден

и дори, когато малко тъжен,

вкусвам чашата горчива,

пред теб съм постоянно длъжен

да бъдеш мила, находчива

и щом препятствие открия

силите ми вече закипяват,

че от любовта ни пия

и очите мило засияват.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...