16 янв. 2007 г., 11:30

Мигът ми с теб е споделен

803 0 3

 

 

Мигът ми с теб е споделен-

сега в него се завръщам

и чрез ритъма ни съкровен

отново цяла те прегръщам.

Чрез любовта ни – тъй присъща,

прегръдката ни мълчалива

превърнахме в наша къща,

че душата ти е обичлива.

Често в деня витае смут

с цел да стана аз обиден,

но спасен от твоя топъл скут,

аз съм цял в мига ни свиден

и дори, когато малко тъжен,

вкусвам чашата горчива,

пред теб съм постоянно длъжен

да бъдеш мила, находчива

и щом препятствие открия

силите ми вече закипяват,

че от любовта ни пия

и очите мило засияват.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...