Мигът ми с теб не е пропуснат

15 abr 2007, 0:32

Poesía

841 0 4

Заставаш ти пред мен отново ням

и надеждата към теб политва:

приемам те такъв - добър и прям,

в сърцето си като молитва.

В този миг си казах мило:"Ето,

любов взаимна вече ни повежда,

чертае нишката на битието,

огряна с вечната надежда.

Разказваш ми къде и как си бил,

твърдиш, че нищичко не си забравил,

а сякаш вече си се провинил,

че любов при мене си оставил.

Чувстваме, че двамата сме длъжни

за преживяното да поговорим,

но ще си останем вечно тъжни,

ако страницата не затворим.

Мигът ми с теб не е пропуснат,

защото даже споменът далечен

посочва ни, че шансът днес отпуснат

бележи път взаимен и човечен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Маргарита (Маргарита Георгиева)

2007-04-16T02:40:49+03:00

Усмивка и поздрав от все сърце!
Меричка (Мери Попинз)

2007-04-15T11:52:29+03:00

Очарователно, Валери! Завладяващо на мига!
akademika (Цветан Павлов)

2007-04-15T08:44:44+03:00

Чрез проблематиката на преживяването, доведено до неговия връх - съпреживяването, разкриваш историята на две съдби: тяхното минало и настояще, вечността в актуалния миг, способен да обнови живота. Заинтригува ме!
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2007-04-15T08:01:06+03:00

низ от мигове
пропуснати или пък не
това ли е живота
а какво е любовта