Мигът ми с теб не е пропуснат
Заставаш ти пред мен отново ням
и надеждата към теб политва:
приемам те такъв - добър и прям,
в сърцето си като молитва.
В този миг си казах мило:"Ето,
любов взаимна вече ни повежда,
чертае нишката на битието,
огряна с вечната надежда.
Разказваш ми къде и как си бил,
твърдиш, че нищичко не си забравил,
а сякаш вече си се провинил,
че любов при мене си оставил.
Чувстваме, че двамата сме длъжни
за преживяното да поговорим,
но ще си останем вечно тъжни,
ако страницата не затворим.
Мигът ми с теб не е пропуснат,
защото даже споменът далечен
посочва ни, че шансът днес отпуснат
бележи път взаимен и човечен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
