15 sept 2020, 6:40

Микс 

  Poesía » De amor, Del paisaje
598 5 12

Миксират се нашите чувства:

"Любов и омраза" и си Шилер в изкуството!

Слънце изгрява - любов за живот!

Денят узрява в залезен плод. 

Поглеждаш небето - луна сред звезди...

Господи, защо ме даряваш с мечти?

Среща на влюбени - прегръдка и тиха целувка.

И нямат значение сезоните! Няма преструвка. 

Тече водата. Плачат стрехите напролет. 

Забравяме рани.Дохождат птици в полет.

Но нещо умира. Нещо гнезди в скръбна душа...

С тези завихрени чувства: кого мога да утеша?

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Маргарита, какъв утопизъм може да ни направи неспокойни,освен мечтите?
    Нарочно не споменавам комунизъм,защото той утопия!
    Ти вярваш ли "хем агнето да е цяло, хем вълкът да е сит"?

    Благодаря за хубавите думи и оценката, Латинка-Златна!
    Приемете моите поздрави и пожелания за здраве и късмет по пътеката на на живота и любовта!
  • Стойчо, мечтите, дарени от Господ, са най-красиви!... Вярвай в красотата на мечтите си!
    Бъди!
  • Ох, Стойчо! Като чуя комунизъм и партия - лудвам! А, към теб изпитвам само приятелски чувства!
  • Благодаря за коментара и оценката, Лидия!
    Маргарита, с това възклицание ми напомни за един офицер от ВКР в армията, който почти дословно ще цитирам, пък ти си избери позиция:"Момче,време е да преосмислиш живота си!Живота ти принадлежи на Партията, която те е създала, храни теб,семейството ти,даде ти жилище..."
    Маргарита, да продължавам ли?
    И...едва ли не-аз не служа на България, ами служа на Партията!
    Другото е мъчително преповтаряне на комунизма!
  • Пъвро се погрижи за себе си. За чувствата си. Е! Няма да ги подредиш като снопче ресни, но, поне ще ги опознаеш.
  • Стойчо, отново си оригинален! Твоят стил на писане, както винаги се откроява. Лириката ти е изплетена с нишки на мъдрост да " забравяме рани". Поздравления! Творецът пише така, както мисли и разсъждава! А ти го умееш в детайли!
  • Благодаря, Владислав!
  • Любовна лирика и силен финал, които ме оставиха без дъх. Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Елка!
  • Когато във въздуха се носи мирис на любов...Поздравления, хубав стих!
  • Благодаря за пространния анализ и насърчителните слова,Младен!
  • Лаконичен, силен и диалектически стих!

    "Тече водата. Плачат стрехите напролет.
    Забравяме рани.Дохождат птици в полет.
    Но нещо умира. Нещо гнезди в скръбна душа...
    С тези завихрени чувства: кого мога да утеша?"

    И финал, който трудно се забравя. Поздравление, Стойчо!
Propuestas
: ??:??