Sep 15, 2020, 6:40 AM

Микс

963 5 11

Миксират се нашите чувства:

"Любов и омраза" и си Шилер в изкуството!

Слънце изгрява - любов за живот!

Денят узрява в залезен плод. 

Поглеждаш небето - луна сред звезди...

Господи, защо ме даряваш с мечти?

Среща на влюбени - прегръдка и тиха целувка.

И нямат значение сезоните! Няма преструвка. 

Тече водата. Плачат стрехите напролет. 

Забравяме рани.Дохождат птици в полет.

Но нещо умира. Нещо гнезди в скръбна душа...

С тези завихрени чувства: кого мога да утеша?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Маргарита, какъв утопизъм може да ни направи неспокойни,освен мечтите?
    Нарочно не споменавам комунизъм,защото той утопия!
    Ти вярваш ли "хем агнето да е цяло, хем вълкът да е сит"?

    Благодаря за хубавите думи и оценката, Латинка-Златна!
    Приемете моите поздрави и пожелания за здраве и късмет по пътеката на на живота и любовта!
  • Стойчо, мечтите, дарени от Господ, са най-красиви!... Вярвай в красотата на мечтите си!
    Бъди!
  • Ох, Стойчо! Като чуя комунизъм и партия - лудвам! А, към теб изпитвам само приятелски чувства!
  • Благодаря за коментара и оценката, Лидия!
    Маргарита, с това възклицание ми напомни за един офицер от ВКР в армията, който почти дословно ще цитирам, пък ти си избери позиция:"Момче,време е да преосмислиш живота си!Живота ти принадлежи на Партията, която те е създала, храни теб,семейството ти,даде ти жилище..."
    Маргарита, да продължавам ли?
    И...едва ли не-аз не служа на България, ами служа на Партията!
    Другото е мъчително преповтаряне на комунизма!
  • Пъвро се погрижи за себе си. За чувствата си. Е! Няма да ги подредиш като снопче ресни, но, поне ще ги опознаеш.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...