27 ene 2012, 0:30

Мила 

  Poesía » De amor
1296 0 22

 

Мила, тъгувам да гледам снегът как лудува

в моето поле, как го носи северен вятър...

Мила, боли ме да гледам снежинки да се целуват...

Мила, уморих се да бъда статист в този театър...

 

Мила, боли ме да мисля за чужда постеля...

Хладно е в нея... Нищо, че зад джамлъците е каминено...

Мила, към Лета ли Пътят ми вече се стели?!

Мила, не ща недолюбил да си замина...

 

Мила, боли ме да гледам очите на внука си...

Моето жито никне в косите му...

Мила, без тебе тука такава е скука...

Мила, върни се! Дай ми Наситата!

 

Мила, боли ме да падам... Боли ме от плакане...

Боли ме... Че все със цървул срещу ръжена...

Боли ме, че вечер само ти си ме чакала,

защото обичаш, а не защото си длъжна...

 

Мила, ти знаеш... Не мечтая снагата ти...

Искам оная искрица от твойто сърце,

дето се крие на жената в най-святото

и Господ изрича: Да има Дете!

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сграбчи ме болката ти, Зем... Всеки си носи своята, но тази съкровена изповедна поезия я извисява и прави по-поносима!
    Жив и здрав да си, друже!И да пишеш все така завладяващо!
  • Благодаря за вниманието, коментарите и оценките! Зем.
  • Завладяваща от чувства поезия...
  • Чудесен стих!!!
    6++
  • Красиво и затрогващо мъжко откровение!Зем,благодаря за хубавата поезия!
  • Много красиви, копнежни думи...
  • Оценка отличен!Настрьхнах!
  • Чисто и тъжно като сълза е стихотворението ти!Поздрав!
  • Расте с по около килограм на месец и 5- 6 сантима. Добре е. Днес за първи път яде картофено пюре, от ден на ден става по- забавен...
    Благодя ти, Ани, ама понякога имам чувството, че живея живота на някой друг... Настроения... Толкоз. Зем.
  • боли ме да гледам очите на внука си...

    Моето жито никне в косите му...

    Виктор!!!
    Радвай се на тези очи!
    (Как е той?)
  • Един си има Мина,друг си има Лора, трети - Мила...
    Кое е повече?! Едно делфинено нежно приятелско позвъняване един път месечно ли?! Един глас, който те връща към живота ли?! Едно сърце, заради което си срува да пишеш ли?!
    Не си ли скала - ставаш трошляк и на магистрали преминават през тебе...
    Ако пък станеш ракета - носител за някого, така си и изгаряш - на степени...
    Благодаря ви за посещенията и коментарите!
    Зем.
  • *защото обичаш, а не защото си длъжна..*!!!
    Силен...!
  • Много ми хареса, Зем, но многото'мила' ми идва в повече!
    Поздрав!
  • Много, много чисто и красиво стихотворение!Добре е, че има на кого да го посветиш!Поздрав и от мен,Зем! И нека в душата ти има по-малко болка.
  • ...........!
  • Малко в повече ми идва твоето мила, но и така- много хубав стих!
    Щастлив да си, Зем!
  • Докосващ стих! Поздравления!
  • Като прегладнял хищник е болката, за осиротялото сърце...
  • тъжно е перото ти, Зем...
    съкровен стих..
  • Много,много искрено и истинско.Докосва душата....Благодаря!
  • Удивително е!Поздрав!
  • Съкровено,Зем!Докосва...особено когато човек е на същата вълна.Поздрав!
Propuestas
: ??:??