Jan 27, 2012, 12:30 AM

Мила

  Poetry » Love
1.5K 0 22

 

Мила, тъгувам да гледам снегът как лудува

в моето поле, как го носи северен вятър...

Мила, боли ме да гледам снежинки да се целуват...

Мила, уморих се да бъда статист в този театър...

 

Мила, боли ме да мисля за чужда постеля...

Хладно е в нея... Нищо, че зад джамлъците е каминено...

Мила, към Лета ли Пътят ми вече се стели?!

Мила, не ща недолюбил да си замина...

 

Мила, боли ме да гледам очите на внука си...

Моето жито никне в косите му...

Мила, без тебе тука такава е скука...

Мила, върни се! Дай ми Наситата!

 

Мила, боли ме да падам... Боли ме от плакане...

Боли ме... Че все със цървул срещу ръжена...

Боли ме, че вечер само ти си ме чакала,

защото обичаш, а не защото си длъжна...

 

Мила, ти знаеш... Не мечтая снагата ти...

Искам оная искрица от твойто сърце,

дето се крие на жената в най-святото

и Господ изрича: Да има Дете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сграбчи ме болката ти, Зем... Всеки си носи своята, но тази съкровена изповедна поезия я извисява и прави по-поносима!
    Жив и здрав да си, друже!И да пишеш все така завладяващо!
  • Благодаря за вниманието, коментарите и оценките! Зем.
  • Завладяваща от чувства поезия...
  • Чудесен стих!!!
    6++
  • Красиво и затрогващо мъжко откровение!Зем,благодаря за хубавата поезия!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...