Мила
Мила, тъгувам да гледам снегът как лудува
в моето поле, как го носи северен вятър...
Мила, боли ме да гледам снежинки да се целуват...
Мила, уморих се да бъда статист в този театър...
Мила, боли ме да мисля за чужда постеля...
Хладно е в нея... Нищо, че зад джамлъците е каминено...
Мила, към Лета ли Пътят ми вече се стели?!
Мила, не ща недолюбил да си замина...
Мила, боли ме да гледам очите на внука си...
Моето жито никне в косите му...
Мила, без тебе тука такава е скука...
Мила, върни се! Дай ми Наситата!
Мила, боли ме да падам... Боли ме от плакане...
Боли ме... Че все със цървул срещу ръжена...
Боли ме, че вечер само ти си ме чакала,
защото обичаш, а не защото си длъжна...
Мила, ти знаеш... Не мечтая снагата ти...
Искам оная искрица от твойто сърце,
дето се крие на жената в най-святото
и Господ изрича: Да има Дете!
© Красимир Дяков All rights reserved.
