6 oct 2008, 6:32

... мили мой... 

  Poesía » De amor
1243 1 6
 

Не намирам смисъл за нищо,

не намирам смисъл да вярвам,

във празни мечти,

не намирам смисъл в това

да лъжа себе си,

бягаща в лабиринт от спомени,

минали красиви дни,

не намирам смисъл даже в това

очите ми да те търсят в непрогледния мрак...

Остави ме да продължа,

да продължа напред,

забравила нуждата да си до мен.

Пусни ме, мили мой,

пусни ме, защото аз още те обичам, но за Бога,

покажи ми как се обича празно сърце,

забравящо даже да тупти...

Искам те до мен, мили мой,

но нямам нужда от това,

в което превърнал си се сега - тяло без душа!

14.08.2008 г.

© Цвети Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • :O) Как красиво си уписала едно чувство :О)
    Искам те до мен, мили мой,
    но нямам нужда от това,
    в което превърнал си се сега - тяло без душа!
  • Въздействаш! Харесах!!!
  • Я "ягодовия сладкиш" е тъжен.Тогава и аз съм тъжен... Не е за тел тогава заслужаваш по добро нещо от тяло без душа.
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Явно неподходящ обект си оцелила.
  • Героинята копнее за истинска,
    споделена обич! Желая сбъдване, успех!
Propuestas
: ??:??